Български пощи

Ето и първата ми статия.
Български пощи...
Няма подобна институция сигурно в България. За съжаление като предмет на работата ми, ми се налага да работя с тях 1-2 пъти месечно.
Самата идея, че в момента пиша в своя блог - интернет творение, което заедно с електронната поща, чатовете, социалните мрежи (които мразя - но за тях в друг Недоволен) би следвало да постави традиционната поща в историята в едни по-романтични и красиви времена, ми е ясна. Само че все още доста хора не са свикнали на online комуникация и комуникацията чрез хартиено писмо в кутията изглежда по-приемлива. Освен това трябва да се признае пощенското писмо има своя чар. Да не говорим, че уж е сигурно - нали в САЩ да прочетеш чужда поща е углавно престъпление - а колко по-лесно е да ти пробият е-mail-a. Но да се върнем на Нашата си родна поща. Само две случки ще ви разкажа, за да видите, че институцията Български пощи не работи и има защо Недоволен да е недоволен от нея.
В процеса на работата ми в моя офис се налага всеки месец да пращаме списание - брошура с нашата дейност на хората, с които работим. Това става с договор между нас и пощата да не се лепят марки разбира се - това са около 900 писма и ако трябваше да лепим марки и глупости трябваше да ми изсъхне езика досега. Та ние бием един печат, отиваме в пощата и връчваме писмата, преброени и плащаме за изпращането им. И така в един прекрасен ден отидохме с поредната порция писма, поставихме ги, платихме и помолихме за фактура. Чиновничките (използвам тази дума неслучайно - те с гордост се наричат такива - не пощенски служителки) ми казаха: "ОООО, фактура, това само началникът може да го издаде". Аз се притесних, честно казано, не харесвам думи като началник. Шеф, мениджър, директор ми звучат добре, ама началник - имайки предвид етимологията, че идва от начало и това е човекът, който е началото на всичко в "предприятието" - нещо като Б-г на системата наистина звучи плашещо. Отидох пред кабинета (не офис - кабинет!!!) и почуках. Никой не отвори. Отдъхнах си леко - щях да отчета парите някак си, ама само да не се занимавам с НАЧАЛСТВА. Обърнах се и в този момент вратата се отключи и отвори със скърцане. Покани ме госпожа около 40 - 50 годишна и влязох като в машина на времето. Попаднах като в сценография за български игрален филм от началото на 80те - дървеното бюро, фикусите, гардеробите. На бюрото седна началника извади си един буркан с кисело зеле с месо и продължи да яде от него докато обяснявах за какво съм дошъл. Тя с мазните пръсти ми написа фактурата и аз тръгнах да излизам. Тогава видях и последния елемент на гротеската - касетофонче eSONYYYs (това е бранд - не е правописна грешка) с формата на кораба на Стар Трек, от което звучеше чалгия на поразия. Излязох, поех си дъх, не напоен с манджа и избягах. Уважаеми пощи, вече сме 2007 година. Красивата 1980 отдавна изтече. Ако може да се съобразите с това нещо и да станете малко по в час и по в услуга на хората.

Това добре. Но в последните дни моите отношения с пощата бяха пак обтегнати. Трябваше да изпратя лични покани за събитие. Само че повечето хора нямаха пощенски код. И понеже в сайта на Български пощи тази услуга не действа все още..., аз ги извадих от БГмапс. Тук е важно да уточня, че от пощите ми предложиха електронен справочник на кодовете на цена 500 лева!!! И следователно днес половината ми писма не са стигнали на посочения адрес, други стигат със закъснение от седмица, но нито едно не е върнато за грешен код. В услуга на клиента, а ? Няма такова нещо - като повечето институции и тук ти се представя услугата - "Върша си работата". И никакви извинения и заплати не могат да ме трогнат. Затова докато не минете бързичко десетина годинки напред в мисленето, скъпи ми пощи, вие оставете в полезрението на Недоволен.

Недоволен се завръща!

Бях замразил малко блога си по простата причина, че не ми оставаше време да пиша или не знаех дали трябва да съм толкова недоволен от всичко. Но напоследък съм в серия от недоволство към всеки и всичко и смятам, че е редно и моят блог да се възроди. А и има доста неща, за които си струва да се критикува. Ще гледам всяка сутрин да започвам деня си пред компютъра с недоволство, така че в останалата ми част от деня да има само оптимизъм.

Така че уважаеми хора, добре дошли на най-песимистичния блог на света.