Български пощи

Ето и първата ми статия.
Български пощи...
Няма подобна институция сигурно в България. За съжаление като предмет на работата ми, ми се налага да работя с тях 1-2 пъти месечно.
Самата идея, че в момента пиша в своя блог - интернет творение, което заедно с електронната поща, чатовете, социалните мрежи (които мразя - но за тях в друг Недоволен) би следвало да постави традиционната поща в историята в едни по-романтични и красиви времена, ми е ясна. Само че все още доста хора не са свикнали на online комуникация и комуникацията чрез хартиено писмо в кутията изглежда по-приемлива. Освен това трябва да се признае пощенското писмо има своя чар. Да не говорим, че уж е сигурно - нали в САЩ да прочетеш чужда поща е углавно престъпление - а колко по-лесно е да ти пробият е-mail-a. Но да се върнем на Нашата си родна поща. Само две случки ще ви разкажа, за да видите, че институцията Български пощи не работи и има защо Недоволен да е недоволен от нея.
В процеса на работата ми в моя офис се налага всеки месец да пращаме списание - брошура с нашата дейност на хората, с които работим. Това става с договор между нас и пощата да не се лепят марки разбира се - това са около 900 писма и ако трябваше да лепим марки и глупости трябваше да ми изсъхне езика досега. Та ние бием един печат, отиваме в пощата и връчваме писмата, преброени и плащаме за изпращането им. И така в един прекрасен ден отидохме с поредната порция писма, поставихме ги, платихме и помолихме за фактура. Чиновничките (използвам тази дума неслучайно - те с гордост се наричат такива - не пощенски служителки) ми казаха: "ОООО, фактура, това само началникът може да го издаде". Аз се притесних, честно казано, не харесвам думи като началник. Шеф, мениджър, директор ми звучат добре, ама началник - имайки предвид етимологията, че идва от начало и това е човекът, който е началото на всичко в "предприятието" - нещо като Б-г на системата наистина звучи плашещо. Отидох пред кабинета (не офис - кабинет!!!) и почуках. Никой не отвори. Отдъхнах си леко - щях да отчета парите някак си, ама само да не се занимавам с НАЧАЛСТВА. Обърнах се и в този момент вратата се отключи и отвори със скърцане. Покани ме госпожа около 40 - 50 годишна и влязох като в машина на времето. Попаднах като в сценография за български игрален филм от началото на 80те - дървеното бюро, фикусите, гардеробите. На бюрото седна началника извади си един буркан с кисело зеле с месо и продължи да яде от него докато обяснявах за какво съм дошъл. Тя с мазните пръсти ми написа фактурата и аз тръгнах да излизам. Тогава видях и последния елемент на гротеската - касетофонче eSONYYYs (това е бранд - не е правописна грешка) с формата на кораба на Стар Трек, от което звучеше чалгия на поразия. Излязох, поех си дъх, не напоен с манджа и избягах. Уважаеми пощи, вече сме 2007 година. Красивата 1980 отдавна изтече. Ако може да се съобразите с това нещо и да станете малко по в час и по в услуга на хората.

Това добре. Но в последните дни моите отношения с пощата бяха пак обтегнати. Трябваше да изпратя лични покани за събитие. Само че повечето хора нямаха пощенски код. И понеже в сайта на Български пощи тази услуга не действа все още..., аз ги извадих от БГмапс. Тук е важно да уточня, че от пощите ми предложиха електронен справочник на кодовете на цена 500 лева!!! И следователно днес половината ми писма не са стигнали на посочения адрес, други стигат със закъснение от седмица, но нито едно не е върнато за грешен код. В услуга на клиента, а ? Няма такова нещо - като повечето институции и тук ти се представя услугата - "Върша си работата". И никакви извинения и заплати не могат да ме трогнат. Затова докато не минете бързичко десетина годинки напред в мисленето, скъпи ми пощи, вие оставете в полезрението на Недоволен.

Недоволен се завръща!

Бях замразил малко блога си по простата причина, че не ми оставаше време да пиша или не знаех дали трябва да съм толкова недоволен от всичко. Но напоследък съм в серия от недоволство към всеки и всичко и смятам, че е редно и моят блог да се възроди. А и има доста неща, за които си струва да се критикува. Ще гледам всяка сутрин да започвам деня си пред компютъра с недоволство, така че в останалата ми част от деня да има само оптимизъм.

Така че уважаеми хора, добре дошли на най-песимистичния блог на света.

Относно такситата

Напоследък доста ползвам таксита - колкото по-мързелив и претенциозен ставам, толкова повече се качвам на таксита, вместо да "ходя" буквално с градския транспорт - ходя до метрото и от метрото - до Люлин другият транспорт смърди - днес съм буквален много. Другият ми вариант са маршрутките, на които все още не мога да разбера как да се возя - или карат прекалено бързо или прекалено бавно - никакъв тайм мениджмънт не мога да си създам чрез тях.
Та думата ми е за такситата. Няма да говоря за протеста им и за правата им - това е друга тема. Ще говоря какво не ми харесва. Принципно гледам да съм brand addicted клиент, който ползва само три фирми - ОК, 1 евро и Йелоу Такси, та ще коментирам само тях - от какво съм недоволен.
В Йелоу и ОК има права на клиента, което включва аз да избирам дали да ми пушат в колата и как да слушат радио като ниво на звука. Писна ми да се возя в пътуваща дискотека. Да гърми фолк и да е задимено - и най-интересното е като ми се обърне уважаемият водач с цигарката и ми каже - момче, нали не ти пречи, че пуша.
Но това са подробности - все пак е забавно да изхвърчиш от легналите полицаи в Люлин с 100, слушайки някой хит...
Миналата седмица трябваше да пътувам до Банкя с такси, което да мине през Попа, Захарна фабрика, Люлин и след това да тръгне към Банкя. Беше краят на един дълъг ден, бях натоварен като животно и се качих в едно такси, което беше в нова, все още лъскава кола. Всичко чудесно. Само че новите коли имат индикация за колан - ако не си сложиш, се чува пиу пиу, докато не си го сложиш - нещо като с колата на Слави, който олигофрен не бе проучил, че не пали без колан.
Та, шофьорът също не ползваше това чудо на техниката - колан - всъщност не съм виждал бакши, който да ползва - даже има такива, които като седна отпред и си сложа колан казват - не съм убиец бре, не слагай...
През целият път до Банкя по посочения маршрут аз чувах само пиу пиу пиу пиу.... ужасно изнервящо. Кулминацията стигна до като спряхме на прелеза в Иваняне, където да изчакаме влака. Влакът спря за малко и в тези минути на чакане в главата ми бе ужасният звук и аз не издържах и казах - извинявам се - може ли да си сложите колан. Той ме засече с "Кво ме интересуват законите, ще си карам както си знам". А аз исках просто болката да спре :)

Та затова съм недоволен - защото когато ние не сме се научили да спазваме законите, после нямаме абсолютно никакво право да налагаме натиск и да се оплакваме... Толкова за протестите на таксиметровите шофьори - най-глупавото нещо, което съм виждал.
Защото както казват Металика: And Justice for all...

Ето първото недоволство!
Ах тази суета!!!
Обожавам този мюзикъл (да, това значи истинското име - няма нищо общо с джаз - там музиката е т.нар. lounge - swing, но това е грешка на българския преводач long time ago... in a galaxy far far away...). Гледал съм филма доста пъти, даже знам някои реплики наизуст и затова когато чух - има останали билети - искаш ли - бях даааа.
Освен това е в Народния театър - домът на изкуството в България - няма друга зала в България, която да е по-театрална, да те предразполага да гледаш.
Само дето това, което гледахме беше ужасно. Но всичко едно по едно. Първо - рекламните пана, които падат и слизат - стига. Брандигът и маркетингът си имат и край - според мен нито Teachers, нито БТК, нито СОНИ, нито неизвестната четвърта марка спечелиха от това, че стояха не на място по средата на сцената. Разбирам, че това са пари за театъра и затова замълчах. Замълчах и за трейлърите в антракта - хм, само пуканки нямаше... :(
Не знам дали театърът е изкарал много пари от реклами, но поне да ги бе вложил в постановка, която можеха да изиграят. Това, което гледах беше като училищна постановка, на която са поканени родителите на децата и са умилени, колко добре пеят и танцуват отрочетата. То не бе плейбек, то не бе несинхрон (хм във филма има само една част със несинхронен танц, но той е заради сценария - е там бяха най-синхронни девойките). За първи път чух и степ на плейбек - момчето танцуваше, степ стъпките се чуваха на заден фон, то не беше и кофти произношение. Съжалявам господине, но bie, bie wife означава чао, чао съпруго, докато във филма героят се сбогуваше с живота - но нека - ние се стараем.
Имам странното усещане, че това е проявление на вкоренената ни черта да се имаме за най-велики и че можем всичко и можем да направим всичко... Да ама не - каквото можем, го можем, каквото не можем - изглежда смешно.
За финал - гледах реклами, слушах плейбек и ако не бях гледал филма нямаше да разбера сюжета, ако не го бях гледал - можеше и да не съм недоволен. Но изводът е - не на Народния театър - само един подновен купол не прави изкуство. И то на фона на брутално силната "Куклен дом" в Армията 2 седмици по-рано....

Защо и аз блог!

Защо блог ли? Ами, защото съм недоволен. Защото живея в държава, която не всичко е идеално, както смятат повечето хора. Не, тук няма да пиша за сметки за парно, за български медици в Либия, този блог е за всичко онова, което е пошло, което не е изкуство, а е чалга и селения, за всичко онова, което е класическо българско, но няма място при нас. Преди 3 седмици си говорих с Данчо, който се бе върнал от Берлин, че България е като провинция, като едно селце с манталитет за център на вселената. Знам, че този блог няма да направи родината ми по-различна, но си струва да описвам всичко пошло около мен.
А и преди някой да коментира - да, патриот съм - но не от онези, които изкривяват идеята - просто искам страната ми да прогресира, да прави красота без значение дали е от онази античната форма на красота или от модерната...