Ето първото недоволство!
Ах тази суета!!!
Обожавам този мюзикъл (да, това значи истинското име - няма нищо общо с джаз - там музиката е т.нар. lounge - swing, но това е грешка на българския преводач long time ago... in a galaxy far far away...). Гледал съм филма доста пъти, даже знам някои реплики наизуст и затова когато чух - има останали билети - искаш ли - бях даааа.
Освен това е в Народния театър - домът на изкуството в България - няма друга зала в България, която да е по-театрална, да те предразполага да гледаш.
Само дето това, което гледахме беше ужасно. Но всичко едно по едно. Първо - рекламните пана, които падат и слизат - стига. Брандигът и маркетингът си имат и край - според мен нито Teachers, нито БТК, нито СОНИ, нито неизвестната четвърта марка спечелиха от това, че стояха не на място по средата на сцената. Разбирам, че това са пари за театъра и затова замълчах. Замълчах и за трейлърите в антракта - хм, само пуканки нямаше... :(
Не знам дали театърът е изкарал много пари от реклами, но поне да ги бе вложил в постановка, която можеха да изиграят. Това, което гледах беше като училищна постановка, на която са поканени родителите на децата и са умилени, колко добре пеят и танцуват отрочетата. То не бе плейбек, то не бе несинхрон (хм във филма има само една част със несинхронен танц, но той е заради сценария - е там бяха най-синхронни девойките). За първи път чух и степ на плейбек - момчето танцуваше, степ стъпките се чуваха на заден фон, то не беше и кофти произношение. Съжалявам господине, но bie, bie wife означава чао, чао съпруго, докато във филма героят се сбогуваше с живота - но нека - ние се стараем.
Имам странното усещане, че това е проявление на вкоренената ни черта да се имаме за най-велики и че можем всичко и можем да направим всичко... Да ама не - каквото можем, го можем, каквото не можем - изглежда смешно.
За финал - гледах реклами, слушах плейбек и ако не бях гледал филма нямаше да разбера сюжета, ако не го бях гледал - можеше и да не съм недоволен. Но изводът е - не на Народния театър - само един подновен купол не прави изкуство. И то на фона на брутално силната "Куклен дом" в Армията 2 седмици по-рано....

Защо и аз блог!

Защо блог ли? Ами, защото съм недоволен. Защото живея в държава, която не всичко е идеално, както смятат повечето хора. Не, тук няма да пиша за сметки за парно, за български медици в Либия, този блог е за всичко онова, което е пошло, което не е изкуство, а е чалга и селения, за всичко онова, което е класическо българско, но няма място при нас. Преди 3 седмици си говорих с Данчо, който се бе върнал от Берлин, че България е като провинция, като едно селце с манталитет за център на вселената. Знам, че този блог няма да направи родината ми по-различна, но си струва да описвам всичко пошло около мен.
А и преди някой да коментира - да, патриот съм - но не от онези, които изкривяват идеята - просто искам страната ми да прогресира, да прави красота без значение дали е от онази античната форма на красота или от модерната...